Процесът за "Пълноправно членство в Шенген", една от най-важните цели на България в европейската интеграция, навлезе в най-критичния си завой с наближаването на края на 2025 година. Страната, която през март 2024 г. се присъедини към Шенгенското пространство по въздушни и морски граници, сега е фокусирана върху решаващото заседание на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи през декември, за да бъдат премахнати проверките и по сухопътните граници.

В политическите кулоари в София цари напрегнато очакване преди срещата на върха в Брюксел. Българското правителство вече е докладвало пред Брюксел за инвестициите, направени през последната година за повишаване на сигурността по границата с Турция, както и за интензивното сътрудничество с агенцията на ЕС за гранична охрана Frontex. Въпреки това позицията на Австрия, която остава единствената и най-голяма пречка пред отварянето на сухопътните граници, остава несигурна.

Правителството във Виена продължава да настоява на ветото си за сухопътните граници, цитирайки опасения относно нелегалната миграция през Западнобалканския маршрут. Въпреки че последните сигнали от австрийското Министерство на вътрешните работи са в посока "отбелязан напредък", окончателно решение "да" все още не е взето.

За българските граждани и особено за транспортния сектор този период на изчакване е доста болезнен. Опашките от камиони, простиращи се на километри по граничните пунктове с Гърция и Румъния (особено на Кулата-Промахон и Русе-Гюргево), и мъките на гражданите с паспортните проверки продължават. Българският бизнес оказва натиск върху правителството, заявявайки, че затварянето на сухопътните граници нанася милиони евро загуби на икономиката всеки ден.

Следващите няколко седмици ще покажат дали София ще успее да убеди Виена. Ако от срещата на върха през декември не излезе положително решение, мечтата на България за "Пълен Шенген" ще бъде отложена за неопределена дата.